6 декември 2012 г.
сряда, 12 декември 2012 г.
Представително участие.
Представително участие на Янко Василев в традиционната Изложба Никулден организирана от Дружеството на Бургаските художници
6 декември 2012 г.
6 декември 2012 г.
петък, 12 октомври 2012 г.
понеделник, 1 октомври 2012 г.
ИЗЛОЖБА. Есен в Несебър
Studio Gallery - Yanko Vasilev
ЗАПОВЯДАЙТЕ
10. 10. 2012г. 10 дни
18 ч.
Автори от
Пловдив
Бургас
Поморие
Несебър
Маргарита Джарова. Пловдив
Георги Панайотов. Несебър
Георги Карталов. Поморие
Мирела Караджова - завършила "Визулани изкуства" в НБУ през 2010. През 2011 специализира "Изящни изкуства и визуална комуникация" в худ. академия в Нанси - Франция. 3 самостоятелни изложби в България и над 30 участия в изложби, фестивали, биеналета и проекти на международната сцена. Като най-важни определям участието си в Годишния Салон на Националната френска асоциация по изящни изкуства в Лувъра през 2011 и участието си в международната изложба Ars Homo Erotica в Националния музей във Варшава, Полша през 2010.
Иван Русев е роден в Горна Оряховица. Завършва художествената гимназия в Казанлък, а след това НХА - София. Рисува живопис/ масло - импресионизъм и реализъм. Има над 10 самостоятелни изложби в България, Франция и Белгия и множество участия в общи изложби в България и чужбина, както и национални и международни пленери, биеналета и фестивали. Той е първият българин, участвал във Фестивал дьо Туке, Франция.
Албена Попова - Alberta е родена в гр. Бургас. Завършва хуманитарната гимназия “Св. Св Кирил и Методий”, гр. Бургас – специалност скулптура, и Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”, със специализация изобразително изкуство.
Занимава се с изобразително и приложно творчество. Реализирала е три самостоятелни изложби: колаж, монотипия, смесена техника. Има множество участия в общи и международни изложби
Художник на илюстрации на книги. Изработва авторска керамика, стъклопис, цветна графика, монотипия. Нейни творби са притежание на частни колекции в България и чужбина.
Експериментира в областта на визуалните изкуства. Занимава се с арт фотография. Пише стихове и кратка проза. Автор е на две самостоятелни стихосбирки – “През ухото на Луната” , “Внезапни промеждутъци” – удостоена с наградата “Еквалибриум”, на издателство “Либра Скорп”, Съавтор е в сборниците "Сътворени от море", Хайку Антология "Приливна вълна", Антология Бургас 2010 - "Поети влюбени в морето", списание "Море", Алманах Бургас и др.
Карамфила Сидерова, Поморие
Родена в Бургас на 20 октомври 1979, завършва бакалавърска степен по Рекламен дизайн в Националната художествена академия (София, 2004), в класа на проф. Божидар Йонов, с преподавател по Плакат проф. Людмил Чехларов. През 2007 завършва магистратура по същата специалност, преименувана на Пространствен дизайн, в класа на проф. Лъчезар Лозанов – един от основателите на специалността, с пълно отличие и номинация за докторантура в Париж.
От 2006 година името й се свързано предимно с рекламата и foxstudio – ателие за графичен и пространствен дизайн в Поморие. През 2011 възниква още един проект, foxvideo – мултимедийни произведения: дигитални графични и видео колажи, комбиниращи писания, картини и други шедьоври на Световната история на изкуството, сглобени и показани през призмата на детайла – условен или картинен – за да примамят за пътуване от вътрешната страна на всичко това.
От 1997 г. участва в редица форуми на плаката и визуалните изкуства, между които Триеналето на сценичния плакат в София (2004, 2010), Биеналето на хумора и сатирата в Габрово (2009), Триеналето на политическия плакат в Монс, Белгия (2010), Биеналето на плаката във Варшава, Полша (2012), Видео фестивала в Пловдив (2012). Има една самостоятелни изложба (1998) и няколко участия в общи изложби в страната и чужбина, както и няколко публикации в сферата на рекламния дизайн (сп. Signcafe).
Нели Тодорова. Поморие
08.08.1979 г. - родена в гр. Поморие
1998 г. - завършва художествена паралелка в СХЕУ „Св. Св.Кирил и Методий”- гр.Бургас;
2002 г. - завършва факултет „Изобразителни изкуства” във ВТУ „Св. Св.Кирил и Методий”- гр.Велико Търново
специалност графика;
Занимава се главно с живопис.Живее и твори в гр. Поморие.
Участия в общи изложби:
2002 г - Младежка изложба - ДХБ - гр. Бургас
2004 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”-гр. Поморие
2004 г - Национален пленер ”Еркеч 2004”
2005 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие
2005 г - Национален пленер ”Еркеч 2005”
2006 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие
2006 г - Национален пленер” Еркеч 2006”
2006 г - Биенале „Приятели на морето”- гр. Бургас
2007 г - Национален пленер - живопис”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие
2007 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие
2007 г - Международен пленер ”Еркеч 2007”2009г - Коледна изложба-гр.Поморие
2008 г - Национален пленер-живопис ”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие
2008 г - Международен пленер - живопис ”Светът е море”- гр.Поморие
2008 г - Международен пленер ”Еркеч 2008”
2008 г - Обща изложба на поморийски художници - галерия „Неси”- гр. Бургас
2008 г - Национална изложба - гр. Анкара - Турция
2008 г - Биенале „Приятели на морето”- гр. Бургас
2008 г - Национален пленер-живопис - Слънчев бряг
2008 г - Младежка изложба-ДХБ - гр. Бургас
2008г - Коледна изложба-гр.Поморие
2009 г - Национален пленер - живопис”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие
2009г. - Международен пленер „Еркеч 2009”
2009г - Коледна изложба-гр.Поморие
2010г. – Втори Международен Симпозиум „Тирас-Пленер”-Преднестровска Молдовска Републека
2010г. – Коледна изложба-Поморийски художници-гр.Поморие
2010г. – Изложба „Никулден”-гр.Бургас
2011г. - "Седем усета за пролет"-обща изложба-гр.Поморие
2011г. - "Гергьовденска палитра"- обща изложба - гр. Поморие
Самостоятелни изложби:
2004 г. - „Животните” – Музей-галерия - гр. Поморие
2006 г. - „Цветове на вдъхновение”- галерия „Богориди”- гр. Бургас
2009 г. - Самостоятелна изложба живопис - ОУ ”Христо Ботев”- гр. Поморие
2009 г. - „Разкажи ми нещо...за морето”- Балабановата къща - гр. Пловдив
Янко Василев. Пловдив -Несебър
ЗАПОВЯДАЙТЕ
10. 10. 2012г. 10 дни
18 ч.
Автори от
Пловдив
Бургас
Поморие
Несебър
Маргарита Джарова. Пловдив
Георги Панайотов. Несебър
Георги Карталов. Поморие
Мирела Караджова - завършила "Визулани изкуства" в НБУ през 2010. През 2011 специализира "Изящни изкуства и визуална комуникация" в худ. академия в Нанси - Франция. 3 самостоятелни изложби в България и над 30 участия в изложби, фестивали, биеналета и проекти на международната сцена. Като най-важни определям участието си в Годишния Салон на Националната френска асоциация по изящни изкуства в Лувъра през 2011 и участието си в международната изложба Ars Homo Erotica в Националния музей във Варшава, Полша през 2010.
Иван Русев е роден в Горна Оряховица. Завършва художествената гимназия в Казанлък, а след това НХА - София. Рисува живопис/ масло - импресионизъм и реализъм. Има над 10 самостоятелни изложби в България, Франция и Белгия и множество участия в общи изложби в България и чужбина, както и национални и международни пленери, биеналета и фестивали. Той е първият българин, участвал във Фестивал дьо Туке, Франция.
Албена Попова - Alberta е родена в гр. Бургас. Завършва хуманитарната гимназия “Св. Св Кирил и Методий”, гр. Бургас – специалност скулптура, и Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”, със специализация изобразително изкуство.
Занимава се с изобразително и приложно творчество. Реализирала е три самостоятелни изложби: колаж, монотипия, смесена техника. Има множество участия в общи и международни изложби
Художник на илюстрации на книги. Изработва авторска керамика, стъклопис, цветна графика, монотипия. Нейни творби са притежание на частни колекции в България и чужбина.
Експериментира в областта на визуалните изкуства. Занимава се с арт фотография. Пише стихове и кратка проза. Автор е на две самостоятелни стихосбирки – “През ухото на Луната” , “Внезапни промеждутъци” – удостоена с наградата “Еквалибриум”, на издателство “Либра Скорп”, Съавтор е в сборниците "Сътворени от море", Хайку Антология "Приливна вълна", Антология Бургас 2010 - "Поети влюбени в морето", списание "Море", Алманах Бургас и др.
Карамфила Сидерова, Поморие
Родена в Бургас на 20 октомври 1979, завършва бакалавърска степен по Рекламен дизайн в Националната художествена академия (София, 2004), в класа на проф. Божидар Йонов, с преподавател по Плакат проф. Людмил Чехларов. През 2007 завършва магистратура по същата специалност, преименувана на Пространствен дизайн, в класа на проф. Лъчезар Лозанов – един от основателите на специалността, с пълно отличие и номинация за докторантура в Париж.
От 2006 година името й се свързано предимно с рекламата и foxstudio – ателие за графичен и пространствен дизайн в Поморие. През 2011 възниква още един проект, foxvideo – мултимедийни произведения: дигитални графични и видео колажи, комбиниращи писания, картини и други шедьоври на Световната история на изкуството, сглобени и показани през призмата на детайла – условен или картинен – за да примамят за пътуване от вътрешната страна на всичко това.
От 1997 г. участва в редица форуми на плаката и визуалните изкуства, между които Триеналето на сценичния плакат в София (2004, 2010), Биеналето на хумора и сатирата в Габрово (2009), Триеналето на политическия плакат в Монс, Белгия (2010), Биеналето на плаката във Варшава, Полша (2012), Видео фестивала в Пловдив (2012). Има една самостоятелни изложба (1998) и няколко участия в общи изложби в страната и чужбина, както и няколко публикации в сферата на рекламния дизайн (сп. Signcafe).
Нели Тодорова. Поморие
08.08.1979 г. - родена в гр. Поморие
1998 г. - завършва художествена паралелка в СХЕУ „Св. Св.Кирил и Методий”- гр.Бургас;
2002 г. - завършва факултет „Изобразителни изкуства” във ВТУ „Св. Св.Кирил и Методий”- гр.Велико Търново
специалност графика;
Занимава се главно с живопис.Живее и твори в гр. Поморие.
Участия в общи изложби:
2002 г - Младежка изложба - ДХБ - гр. Бургас
2004 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”-гр. Поморие
2004 г - Национален пленер ”Еркеч 2004”
2005 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие
2005 г - Национален пленер ”Еркеч 2005”
2006 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие
2006 г - Национален пленер” Еркеч 2006”
2006 г - Биенале „Приятели на морето”- гр. Бургас
2007 г - Национален пленер - живопис”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие
2007 г - Международен пленер - живопис”Светът е море”- гр. Поморие
2007 г - Международен пленер ”Еркеч 2007”2009г - Коледна изложба-гр.Поморие
2008 г - Национален пленер-живопис ”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие
2008 г - Международен пленер - живопис ”Светът е море”- гр.Поморие
2008 г - Международен пленер ”Еркеч 2008”
2008 г - Обща изложба на поморийски художници - галерия „Неси”- гр. Бургас
2008 г - Национална изложба - гр. Анкара - Турция
2008 г - Биенале „Приятели на морето”- гр. Бургас
2008 г - Национален пленер-живопис - Слънчев бряг
2008 г - Младежка изложба-ДХБ - гр. Бургас
2008г - Коледна изложба-гр.Поморие
2009 г - Национален пленер - живопис”Гергьовденска палитра”- гр. Поморие
2009г. - Международен пленер „Еркеч 2009”
2009г - Коледна изложба-гр.Поморие
2010г. – Втори Международен Симпозиум „Тирас-Пленер”-Преднестровска Молдовска Републека
2010г. – Коледна изложба-Поморийски художници-гр.Поморие
2010г. – Изложба „Никулден”-гр.Бургас
2011г. - "Седем усета за пролет"-обща изложба-гр.Поморие
2011г. - "Гергьовденска палитра"- обща изложба - гр. Поморие
Самостоятелни изложби:
2004 г. - „Животните” – Музей-галерия - гр. Поморие
2006 г. - „Цветове на вдъхновение”- галерия „Богориди”- гр. Бургас
2009 г. - Самостоятелна изложба живопис - ОУ ”Христо Ботев”- гр. Поморие
2009 г. - „Разкажи ми нещо...за морето”- Балабановата къща - гр. Пловдив
Янко Василев. Пловдив -Несебър
неделя, 5 август 2012 г.
четвъртък, 2 август 2012 г.
В този контектс е плана за развитие на Старият Несебър. Колектива който изработва плана е същият който работи и в Пловдив
В този контектс е плана за развитие на Старият Несебър. Колектива който изработва плана е същият който работи и в Пловдив!!!!!
АНТИЧНИЯТ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ – ОПАЗВАНЕ, РЕАБИЛИТАЦИЯ И ГРАДСКА РЕНОВАЦИЯ се реализира с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Обектът се финансира по приоритетна ос 4 "Опазване на европейското културно наследство". Бенефициент по проекта е Областната администрация – Пловдив, в партньорство с община Пловдив, Асоциацията за културен туризъм и Норвежкия директорат за културно наследство.
Античен стадион Филипопол
Проектът цели да допринесе за решаването на реален градски проблем, свързан с Античния стадион на Филипопол в Пловдив, културна ценност от национално значение: днес неговият изключителен културен ресурс е неизползван, силно компрометиран и без принос в културния туризъм. Общата цел на проекта е да изяви ролята на Античния стадион като ресурс за устойчиво развитие, в съответствие с целта на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Предвижда се силен социален ефект в най-активната градска историческа зона. Специфичната цел на проекта е насочена към опазване и реабилитация на Античния стадион като стимул за градско обновление, подобрение на функционалността и принципна промяна на днешния подход към градската археология.
Проектът ще бъде пилотна реализация на залегналата в общия устройствен план стратегия за създаване на Подземен музей на Филипопол. За тази цел проектът ще осъществи консервация, реабилитация и експониране на археологическата среда, съобразени и с потребностите на хора в неравностойно положение. За да бъде изявена скритата структура на Античния стадион, проектът предвижда градско обновление и новаторско приложение на мултимедийни технологии в градската среда. Ще бъде подобрена функционалността чрез усвояване на подземното археологическо пространство за презентационен център и реорганизация на традиционния базар на пловдивски художници.
Общата културна среда ще бъде промоцирана като икономически ефективен туристически продукт. Във връзка с изпълнението на проекта ще функционира ad hoc Норвежко-български център за градска археология, за обмен на опит и комплексно обучение на студенти и млади специалисти.
Партньори и екип:
Проектът е създаден на база партньорство, което ще продължава през цялото време на неговото изпълнение: двата основни актьори на областно и общинско управление (Областната администрация – Пловдив, и община Пловдив); гражданска асоциация (Асоциация за културен туризъм); организация на страната донор Норвегия (Норвежки директорат за културно наследство).
Бенефициентът на проекта – Областна администрация Пловдив
Институцията на областния управител организира разработването и изпълнението на областни планове, стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и провежда държавната политика. Административният капацитет на Областната администрация позволява участието и в стратегически национални и международни проекти, отразяващи държавната политика.
Партньор на проекта – община Пловдив
Община Пловдив притежава значителен капацитет и ресурс (материален, финансов и човешки) за изпълнение на подобни проекти със звената: главен архитект на общината, дирекция “Устройствено планиране”, дирекция “Финансова политика”, дирекция “Правно-нормативно обслужване” и Общинския институт “Старинен Пловдив”. През последните 5 години общината реализира различни образователни, социални, инфраструктурни и др. проекти, финансирани от Европейския съюз и други международни донори. Между тях общината е реализирала повече от един подобен на настоящия проект: Експониране на подлез археологически и резиденция Ейрине; Проект на ЮНЕСКО за консервация на обекти в резервата Старинен Пловдив; Общ устройствен план на Пловдив - план за подземен музей на Филипопол и др.
Партньор на проекта – Асоциация за културен туризъм (АКТ)
АКТ е юридическо лице с нестопанска цел с основна цел на съдействие за развитието на културния туризъм в България и неговото интегриране в европейската и световната туристическа мрежа; опазването, представянето, популяризирането и използването на културното и природно наследство като туристически ресурс. АКТ има успешно реализирани повече от един проект, съответстващи на нейните специфични задачи по настоящия проект: три завършени културно-туристически продукта за археологически и архитектурни зони с промоционални продукти и информационни системи по програма ФАР за културен туризъм; мултимедийни продукти; интернет платформи и 3D моделиране, свързани с културно наследство и културен туризъм; национални и международни форуми и др.
Партньор на проекта – Норвежки директорат за културно наследство
Норвежката дирекция за културното наследство (Riksantikvaren) е основана през 1912 г. и е част от Министерството на околнатасреда. Дирекцията ще отговаря за практическото прилагане на норвежкия Закон за културното наследство и на целите, определени от норвежкия парламент и Министерството на околната среда. Задачата на дирекцията е да помогне един добър и ефикасен режим на управление в цялата страна и да се гарантира, че всички паметници и обекти са равно третирани, доколкото е възможно. Дирекцията е разработвала и финансирала няколко обекта в България.
Финансиране:
Управлението и реализацията на проекта се извършва от Координационно звено и Екип за изпълнение на проекта, които включват представители на бенефициента и партньорите. Проектът предвижда прозрачно управление с обществен достъп до процеса на вземане на решения. В рамките на проекта ще бъде разработена Програма за устойчиво управление и развитие на проекта след приключване на финансирането и механизъм за публично-частно партньорство.
На национално и европейско ниво проектът „Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване” бе оценен от Офиса на финансовия механизъм като най-доброто разработено предложение от страна на българските публични власти. За разлика от други проекти, бюджетът на проекта на Областната администрация – Пловдив, беше одобрен 100% и възлиза на 896 825 евро.
БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ – 83.51% - 748 939 евро.
НАЦИОНАЛНО СЪФИНАНСИРАНЕ - 15% - 134 524 евро.
ФИНАНСИРАНЕ ОТ БЕНЕФИЦИЕНТА И ПАРТНЬОРИТЕ - 1,49%- 13 362 евро
Идейният проект:
РЕВИТАЛИЗАЦИЯ НА АНТИЧНИЯ СТАДИОН В ПЛОВДИВ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ПЛОВДИВ ЗА „ПОДЗЕМЕН МУЗЕЙ НА ФИЛИПОПОЛ” е разработен от екип на АКТ (партньор по проекта "Античният стадион на Филипопол – опазване, реабилитация и градска реновация"): проф. д.а.н. Тодор Кръстев - ръководител; арх. Доника Георгиева; арх. Мирослав Велков; арх. Вера Коларова; доц. д-р инж. Атанас Георгиев; инж. Митко Захариев; инж. Стефка Райкова; инж. Антон Владимиров.
Идейният проект представлява пряко етапно приложение на предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на Пловдив, в частите му: „Културно-историческо наследство” и „Подземен урбанизъм”, съобразено с възможностите на съвременните условия. Архитектурното решение за ревитализация на Античния стадион на Филипопол е практическо развитие на заложената в ОУП идея за „Подземен музей на Филипопол”, която има за цел създаването на система от подземни, полуподземни и надземни пространства, за цялостно експониране на градската археология в съчетание с атрактивни публични функции.
Главната цел на Идейния проект е ревитализация на националната културна ценност „Античен стадион”. Тя визира цялостното опазване на културната ценност, изявата на нейните културни стойности и реализацията на възможностите й като ресурс за устойчиво развитие и повишаване на качеството на градската среда.
Проектът се разкрива в три специфични цели:
1. Консервация, реставрация и експониране на Античния стадион на Филипопол, изява на неговата цялостна структура и на нейното интегриране в градската среда.
2. Градско обновяване на зоната от централната градска част, прилежаща на Античния стадион, повишаване на качеството на градската среда и изява на нейния културно-исторически потенциал, във връзка с археологическата ценност.
3. Етапна реализация на Общия устройствен план на Пловдив в частта му „Подземен музей на Филипопол”.Така неизползваният днес културен ресурс на Античния стадион ще изяви своите истински стойности: реално ще разтвори към хората своя запазен оригинал; виртуално, с помощта на съвременни мултимедийни системи и информационни технологии, ще разкрие скрити или изчезнали ценности.
Кратка история:
Още от най-дълбока древност до днес Пловдив играе стратегическо значение по протежение на Диагоналния път. През античността Филипопол (или Тримонциум) процъфтява като център на римската провинция Тракия. Градът се развива в равнината под Трихълмието. Главни композиционни репери в структурата на римския град са сградите и съоръженията с обществено предназначение: градският форумен комплекс, театърът и стадионът.
Античният стадион на Филипопол е разположен в естествената гънка на терена между Таксим тепе и Сахат тепе. Простира се в надлъжната си ос (на около 6 метра под съвременното ниво) от пл. “Джумая” до мястото, където днес се събират ул. “Княз Александър I” и ул.“11-и август” (известно още като площад "Каменица"). Съоръжението е изградено през втората половина на ІІ век. Тук са се провеждали игри и състезания - Питийски, Кендрисийски и Александрийски игри.
Счита се, че стадионът е събирал около 30 000 души. Дължината на пистата е 190 метра, а ширината - между 25 и 30 метра. Северната му дъговидна част (свендона) е с 13 амфитеатрални реда мраморни седалки, издигнати над пистата върху подиум, висок 1,8 м. Под кавеата е разкрит засводен вход, който свързва арената (пистата) с коридор, прокопан в естествения терен, в ос с антична улица от І век. Фрагменти от амфитеатралните редове покрай източната и западната страна на арената са съхранени в сутерените на съвременни сгради по ул. “Княз Александър I”. Архитектурата и художествената украса на пропилеите (входа към стадиона), разположени от южната страна, са изяснени по фрагментирани находки и чрез графични възстановки и представляват четири зидани пилони, оформени с мраморни пиластри и барелефи.
Северната дъговидна част (свендона) на Античния стадион - на площад "Джумая" - крие разнообразни исторически пластове. Предполага се, че в подземното археологическо пространство под свендоната се крият данни и за по-ранни исторически пластове. Зад Античния стадион минава трасето на крепостната стена на Филипопол, изградена по времето на император Марк Аврелий, която маркира северната граница на застроения в низината античен град. Това определя местоположението на Стадиона като краен обект в северната зона на градския план. През Късната античност – IV век – настъпилите промени в развитието на Филипопол дават отражение върху първичното устройство на Стадиона. В него се вграждат стълбове от конструкцията на Акведукта на града по трасето му от Родопите към Таксим тепе.
Всичко това определя Античния стадион като забележителен пример за сложната историческа стратификация на “Вечния град” - Пловдив.
Напредък на проекта:
На 24-ти Юни стартира бета версията на Web Site "Античен стадион Филипопол" на адрес: http://2011.ancient-stadium-plovdiv.eu/
АНТИЧНИЯТ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ – ОПАЗВАНЕ, РЕАБИЛИТАЦИЯ И ГРАДСКА РЕНОВАЦИЯ се реализира с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Обектът се финансира по приоритетна ос 4 "Опазване на европейското културно наследство". Бенефициент по проекта е Областната администрация – Пловдив, в партньорство с община Пловдив, Асоциацията за културен туризъм и Норвежкия директорат за културно наследство.
Античен стадион Филипопол
Проектът цели да допринесе за решаването на реален градски проблем, свързан с Античния стадион на Филипопол в Пловдив, културна ценност от национално значение: днес неговият изключителен културен ресурс е неизползван, силно компрометиран и без принос в културния туризъм. Общата цел на проекта е да изяви ролята на Античния стадион като ресурс за устойчиво развитие, в съответствие с целта на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Предвижда се силен социален ефект в най-активната градска историческа зона. Специфичната цел на проекта е насочена към опазване и реабилитация на Античния стадион като стимул за градско обновление, подобрение на функционалността и принципна промяна на днешния подход към градската археология.
Проектът ще бъде пилотна реализация на залегналата в общия устройствен план стратегия за създаване на Подземен музей на Филипопол. За тази цел проектът ще осъществи консервация, реабилитация и експониране на археологическата среда, съобразени и с потребностите на хора в неравностойно положение. За да бъде изявена скритата структура на Античния стадион, проектът предвижда градско обновление и новаторско приложение на мултимедийни технологии в градската среда. Ще бъде подобрена функционалността чрез усвояване на подземното археологическо пространство за презентационен център и реорганизация на традиционния базар на пловдивски художници.
Общата културна среда ще бъде промоцирана като икономически ефективен туристически продукт. Във връзка с изпълнението на проекта ще функционира ad hoc Норвежко-български център за градска археология, за обмен на опит и комплексно обучение на студенти и млади специалисти.
Партньори и екип:
Проектът е създаден на база партньорство, което ще продължава през цялото време на неговото изпълнение: двата основни актьори на областно и общинско управление (Областната администрация – Пловдив, и община Пловдив); гражданска асоциация (Асоциация за културен туризъм); организация на страната донор Норвегия (Норвежки директорат за културно наследство).
Бенефициентът на проекта – Областна администрация Пловдив
Институцията на областния управител организира разработването и изпълнението на областни планове, стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и провежда държавната политика. Административният капацитет на Областната администрация позволява участието и в стратегически национални и международни проекти, отразяващи държавната политика.
Партньор на проекта – община Пловдив
Община Пловдив притежава значителен капацитет и ресурс (материален, финансов и човешки) за изпълнение на подобни проекти със звената: главен архитект на общината, дирекция “Устройствено планиране”, дирекция “Финансова политика”, дирекция “Правно-нормативно обслужване” и Общинския институт “Старинен Пловдив”. През последните 5 години общината реализира различни образователни, социални, инфраструктурни и др. проекти, финансирани от Европейския съюз и други международни донори. Между тях общината е реализирала повече от един подобен на настоящия проект: Експониране на подлез археологически и резиденция Ейрине; Проект на ЮНЕСКО за консервация на обекти в резервата Старинен Пловдив; Общ устройствен план на Пловдив - план за подземен музей на Филипопол и др.
Партньор на проекта – Асоциация за културен туризъм (АКТ)
АКТ е юридическо лице с нестопанска цел с основна цел на съдействие за развитието на културния туризъм в България и неговото интегриране в европейската и световната туристическа мрежа; опазването, представянето, популяризирането и използването на културното и природно наследство като туристически ресурс. АКТ има успешно реализирани повече от един проект, съответстващи на нейните специфични задачи по настоящия проект: три завършени културно-туристически продукта за археологически и архитектурни зони с промоционални продукти и информационни системи по програма ФАР за културен туризъм; мултимедийни продукти; интернет платформи и 3D моделиране, свързани с културно наследство и културен туризъм; национални и международни форуми и др.
Партньор на проекта – Норвежки директорат за културно наследство
Норвежката дирекция за културното наследство (Riksantikvaren) е основана през 1912 г. и е част от Министерството на околнатасреда. Дирекцията ще отговаря за практическото прилагане на норвежкия Закон за културното наследство и на целите, определени от норвежкия парламент и Министерството на околната среда. Задачата на дирекцията е да помогне един добър и ефикасен режим на управление в цялата страна и да се гарантира, че всички паметници и обекти са равно третирани, доколкото е възможно. Дирекцията е разработвала и финансирала няколко обекта в България.
Финансиране:
Управлението и реализацията на проекта се извършва от Координационно звено и Екип за изпълнение на проекта, които включват представители на бенефициента и партньорите. Проектът предвижда прозрачно управление с обществен достъп до процеса на вземане на решения. В рамките на проекта ще бъде разработена Програма за устойчиво управление и развитие на проекта след приключване на финансирането и механизъм за публично-частно партньорство.
На национално и европейско ниво проектът „Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване” бе оценен от Офиса на финансовия механизъм като най-доброто разработено предложение от страна на българските публични власти. За разлика от други проекти, бюджетът на проекта на Областната администрация – Пловдив, беше одобрен 100% и възлиза на 896 825 евро.
БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ – 83.51% - 748 939 евро.
НАЦИОНАЛНО СЪФИНАНСИРАНЕ - 15% - 134 524 евро.
ФИНАНСИРАНЕ ОТ БЕНЕФИЦИЕНТА И ПАРТНЬОРИТЕ - 1,49%- 13 362 евро
Идейният проект:
РЕВИТАЛИЗАЦИЯ НА АНТИЧНИЯ СТАДИОН В ПЛОВДИВ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ПЛОВДИВ ЗА „ПОДЗЕМЕН МУЗЕЙ НА ФИЛИПОПОЛ” е разработен от екип на АКТ (партньор по проекта "Античният стадион на Филипопол – опазване, реабилитация и градска реновация"): проф. д.а.н. Тодор Кръстев - ръководител; арх. Доника Георгиева; арх. Мирослав Велков; арх. Вера Коларова; доц. д-р инж. Атанас Георгиев; инж. Митко Захариев; инж. Стефка Райкова; инж. Антон Владимиров.
Идейният проект представлява пряко етапно приложение на предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на Пловдив, в частите му: „Културно-историческо наследство” и „Подземен урбанизъм”, съобразено с възможностите на съвременните условия. Архитектурното решение за ревитализация на Античния стадион на Филипопол е практическо развитие на заложената в ОУП идея за „Подземен музей на Филипопол”, която има за цел създаването на система от подземни, полуподземни и надземни пространства, за цялостно експониране на градската археология в съчетание с атрактивни публични функции.
Главната цел на Идейния проект е ревитализация на националната културна ценност „Античен стадион”. Тя визира цялостното опазване на културната ценност, изявата на нейните културни стойности и реализацията на възможностите й като ресурс за устойчиво развитие и повишаване на качеството на градската среда.
Проектът се разкрива в три специфични цели:
1. Консервация, реставрация и експониране на Античния стадион на Филипопол, изява на неговата цялостна структура и на нейното интегриране в градската среда.
2. Градско обновяване на зоната от централната градска част, прилежаща на Античния стадион, повишаване на качеството на градската среда и изява на нейния културно-исторически потенциал, във връзка с археологическата ценност.
3. Етапна реализация на Общия устройствен план на Пловдив в частта му „Подземен музей на Филипопол”.Така неизползваният днес културен ресурс на Античния стадион ще изяви своите истински стойности: реално ще разтвори към хората своя запазен оригинал; виртуално, с помощта на съвременни мултимедийни системи и информационни технологии, ще разкрие скрити или изчезнали ценности.
Кратка история:
Още от най-дълбока древност до днес Пловдив играе стратегическо значение по протежение на Диагоналния път. През античността Филипопол (или Тримонциум) процъфтява като център на римската провинция Тракия. Градът се развива в равнината под Трихълмието. Главни композиционни репери в структурата на римския град са сградите и съоръженията с обществено предназначение: градският форумен комплекс, театърът и стадионът.
Античният стадион на Филипопол е разположен в естествената гънка на терена между Таксим тепе и Сахат тепе. Простира се в надлъжната си ос (на около 6 метра под съвременното ниво) от пл. “Джумая” до мястото, където днес се събират ул. “Княз Александър I” и ул.“11-и август” (известно още като площад "Каменица"). Съоръжението е изградено през втората половина на ІІ век. Тук са се провеждали игри и състезания - Питийски, Кендрисийски и Александрийски игри.
Счита се, че стадионът е събирал около 30 000 души. Дължината на пистата е 190 метра, а ширината - между 25 и 30 метра. Северната му дъговидна част (свендона) е с 13 амфитеатрални реда мраморни седалки, издигнати над пистата върху подиум, висок 1,8 м. Под кавеата е разкрит засводен вход, който свързва арената (пистата) с коридор, прокопан в естествения терен, в ос с антична улица от І век. Фрагменти от амфитеатралните редове покрай източната и западната страна на арената са съхранени в сутерените на съвременни сгради по ул. “Княз Александър I”. Архитектурата и художествената украса на пропилеите (входа към стадиона), разположени от южната страна, са изяснени по фрагментирани находки и чрез графични възстановки и представляват четири зидани пилони, оформени с мраморни пиластри и барелефи.
Северната дъговидна част (свендона) на Античния стадион - на площад "Джумая" - крие разнообразни исторически пластове. Предполага се, че в подземното археологическо пространство под свендоната се крият данни и за по-ранни исторически пластове. Зад Античния стадион минава трасето на крепостната стена на Филипопол, изградена по времето на император Марк Аврелий, която маркира северната граница на застроения в низината античен град. Това определя местоположението на Стадиона като краен обект в северната зона на градския план. През Късната античност – IV век – настъпилите промени в развитието на Филипопол дават отражение върху първичното устройство на Стадиона. В него се вграждат стълбове от конструкцията на Акведукта на града по трасето му от Родопите към Таксим тепе.
Всичко това определя Античния стадион като забележителен пример за сложната историческа стратификация на “Вечния град” - Пловдив.
Напредък на проекта:
На 24-ти Юни стартира бета версията на Web Site "Античен стадион Филипопол" на адрес: http://2011.ancient-stadium-plovdiv.eu/
вторник, 31 юли 2012 г.
PHOTO Virtual exhibition Yanko Vasilev 2012 - 2013 http://nessebarartphoto.wordpress.com/
PHOTO Virtual exhibition Yanko Vasilev 2012 - 2013
http://nessebarartphoto.wordpress.com/
http://nessebarartphoto.wordpress.com/
понеделник, 23 юли 2012 г.
Личности!
Лир, Толстой и Шутът
Характерът на Толстой винаги е пробуждал някакъв вид съмнение, както и характерът на Ганди. Той не е бил груб лицемер, за какъвто го обявяват някои хора, и вероятно би си наложил още по-големи саможертви, ако на всяка крачка не са се намесвали околните, и особено съпругата му. Но, от друга страна, за личности като Толстой е опасно да се съди само по мнението на техните последователи. Винаги съществува възможността – по-точно вероятността – че тези личности са заменили една форма на егоизъм с друга.
Автор: Джордж Оруел
Характерът на Толстой винаги е пробуждал някакъв вид съмнение, както и характерът на Ганди. Той не е бил груб лицемер, за какъвто го обявяват някои хора, и вероятно би си наложил още по-големи саможертви, ако на всяка крачка не са се намесвали околните, и особено съпругата му. Но, от друга страна, за личности като Толстой е опасно да се съди само по мнението на техните последователи. Винаги съществува възможността – по-точно вероятността – че тези личности са заменили една форма на егоизъм с друга.
Автор: Джордж Оруел
събота, 21 юли 2012 г.
Nessebar art
PHOTO Virtual exhibition Yanko Vasilev 2012 - 2013
http://nessebarartphoto.wordpress.com/2012/07/21/photo-virtual-exhibition-yanko-vasilev-2012-2013-10/
http://nessebarartphoto.wordpress.com/2012/07/21/photo-virtual-exhibition-yanko-vasilev-2012-2013-10/
понеделник, 2 юли 2012 г.
Колеги!!!!!
Ролята на жертва, или консумираното чувство за вина
Приземих се в разговора. Осъждаха се хора, които се отдавали на професията си, които преследвали само целите си... Със съжаление си дадох сметка, че старата тайфа вече я няма. Бяхме се събрали като близки, но сега стояхме на масата като чужди.
Приземих се в разговора. Осъждаха се хора, които се отдавали на професията си, които преследвали само целите си... Със съжаление си дадох сметка, че старата тайфа вече я няма. Бяхме се събрали като близки, но сега стояхме на масата като чужди.
понеделник, 25 юни 2012 г.
Nessebar. Участие..............!
Dear Yanko,
Today is the big day! In just a few hours, Art Takes Times Square will present thousands of works by artists from all across the world (including YOU) in an immense art exhibition in NYC. This momentous event - hosted by Questlove of The Roots - will be celebrated with an evening of music, performance, and of course, art:
Art Takes Times Square
Monday June 18, 2012, 7pm - 11pm
Broadway between 42nd Street and 44th Street
Hosted by Questlove of The Roots
Featuring brass bands, performers and works by thousands of artists (including YOU!)
Click here to see our Grand Prize artist Vicki DaSilva in the New York Times!
Your work is estimated to be displayed on a 9 x 12 ft digital screen located on Broadway and 43rd Street between 9:45pm - 10:15pm.
Can't attend? See live webcams for two of the numerous billboard screens that will display the winner's work at: http://www.see.me/june18th/
Plus: don't forget, our 3rd annual SELF : A Creative Competition closes this Wednesday June 20th! Show us who you are in art / images for a chance at $25,000 in awards, including a double-page printed feature in Flash Art Magazine, your own exhibition in New York City and more! Click here to learn more >>
Thank you for being a part of this exciting event. We look forward to celebrating with you!
Check out the Art Takes Times Square event on Facebook and stay updated by joining us on Twitter. If you have any questions, please feel free to contact us at help@artistswanted.org
понеделник, 11 юни 2012 г.
сряда, 6 юни 2012 г.
Несебър
Писмо:
e-mail: yankovasilev@designer.bg
Begin forwarded message:
From: Artists Wanted
Date: 05 юни 2012, 00:59:14 Гриинуич+0300
To: Yanko Vasilev
Subject:Your Art in Times Square | Save the Date : June 18th
Reply-To: Artists Wanted
Congratulations Yanko!
As an Art Takes Times Square premium entrant, your work will be displayed during the upcoming Art Takes Times Square billboard premiere event!
Art Takes Times Square scoured the globe for today's greatest creative talents to identify one artist whose work will be displayed in a massive exhibition on the glittering screens of Times Square. Tens of thousands of artists joined this international phenomenon, contributing works that received over 2 million page views through the course of the competition.
On Monday June 18th, thousands of artists (including YOU) will be featured and one Grand Prize winner will be revealed at the Art Takes Times Square billboard premiere.
Working in concert with the Times Square Alliance and Chashama, Artists Wanted has produced this event which celebrates art in Times Square and the launch of See.Me - a new website connecting artists, photographers, designers, filmmakers and musicians to an international audience. With Art Takes Times Square, several of the most iconic video signs in Times Square will be made into an immense display of art and is emblematic of the ambitious projects to come from this new artist platform: See.Me.
We look forward to celebrating with you and thank you for being a part of this incredible event. As an Art Takes Times Square premium entrant, you are entitled to:
Guaranteed showing during the June 18th Billboard Premier
Guaranteed showing at the Art Takes Times Square VIP Party
Entry to the VIP party
Works by thousands of artists, including yourself, will be displayed on bright LED screens (9 ft x 12 ft) located on Broadway and 43rd Street. Note: if we need a hi-res image of your work, we will be in touch via email.
Please take note of the following details:
The Times Square Billboard Premier Event
Date / Time : Monday June 18, 2012
7pm - 10:30pm
Location : Times Square NYC
Broadway between 43rd Street and 44th Street
Special Performance by : Twin Shadow
RSVP : Not Required
The Art Takes Times Square VIP Party
Date / Time : Monday June 18, 2012
9:30pm - 1am
Location : 144 West 42nd Street
Between Broadway and 6th Avenue
Special Performances by : AndrewAndrew and Questlove of the Roots / Late Night with Jimmy Fallon
RSVP : Strongly Recommended
We strongly suggest that you RSVP to the Art Takes Times Square VIP party in advance, as capacity is limited. Any requests for additional passes to the VIP event can be made through our RSVP form. Please be advised that additional guest passes are not guaranteed and are issued on a first-come, first-serve basis.
Please RSVP using the email address at which you received this message:
yankovasilev@designer.bg
Click Here to RSVP to the VIP Event >>
Thank you for being a part of this exciting event. We look forward to celebrating with you!
Stay tuned to our newsletter for additional updates and announcements regarding Art Takes Times Square and future events and opportunities. You can also stay updated by joining us on Facebook, Twitter and Tumblr. If you're not interested in receiving our email messages, you can unsubscribe by clicking here. If you have any questions, please feel free to contact us at help@artistswanted.org
e-mail: yankovasilev@designer.bg
Begin forwarded message:
From: Artists Wanted
Date: 05 юни 2012, 00:59:14 Гриинуич+0300
To: Yanko Vasilev
Subject:Your Art in Times Square | Save the Date : June 18th
Reply-To: Artists Wanted
Congratulations Yanko!
As an Art Takes Times Square premium entrant, your work will be displayed during the upcoming Art Takes Times Square billboard premiere event!
Art Takes Times Square scoured the globe for today's greatest creative talents to identify one artist whose work will be displayed in a massive exhibition on the glittering screens of Times Square. Tens of thousands of artists joined this international phenomenon, contributing works that received over 2 million page views through the course of the competition.
On Monday June 18th, thousands of artists (including YOU) will be featured and one Grand Prize winner will be revealed at the Art Takes Times Square billboard premiere.
Working in concert with the Times Square Alliance and Chashama, Artists Wanted has produced this event which celebrates art in Times Square and the launch of See.Me - a new website connecting artists, photographers, designers, filmmakers and musicians to an international audience. With Art Takes Times Square, several of the most iconic video signs in Times Square will be made into an immense display of art and is emblematic of the ambitious projects to come from this new artist platform: See.Me.
We look forward to celebrating with you and thank you for being a part of this incredible event. As an Art Takes Times Square premium entrant, you are entitled to:
Guaranteed showing during the June 18th Billboard Premier
Guaranteed showing at the Art Takes Times Square VIP Party
Entry to the VIP party
Works by thousands of artists, including yourself, will be displayed on bright LED screens (9 ft x 12 ft) located on Broadway and 43rd Street. Note: if we need a hi-res image of your work, we will be in touch via email.
Please take note of the following details:
The Times Square Billboard Premier Event
Date / Time : Monday June 18, 2012
7pm - 10:30pm
Location : Times Square NYC
Broadway between 43rd Street and 44th Street
Special Performance by : Twin Shadow
RSVP : Not Required
The Art Takes Times Square VIP Party
Date / Time : Monday June 18, 2012
9:30pm - 1am
Location : 144 West 42nd Street
Between Broadway and 6th Avenue
Special Performances by : AndrewAndrew and Questlove of the Roots / Late Night with Jimmy Fallon
RSVP : Strongly Recommended
We strongly suggest that you RSVP to the Art Takes Times Square VIP party in advance, as capacity is limited. Any requests for additional passes to the VIP event can be made through our RSVP form. Please be advised that additional guest passes are not guaranteed and are issued on a first-come, first-serve basis.
Please RSVP using the email address at which you received this message:
yankovasilev@designer.bg
Click Here to RSVP to the VIP Event >>
Thank you for being a part of this exciting event. We look forward to celebrating with you!
Stay tuned to our newsletter for additional updates and announcements regarding Art Takes Times Square and future events and opportunities. You can also stay updated by joining us on Facebook, Twitter and Tumblr. If you're not interested in receiving our email messages, you can unsubscribe by clicking here. If you have any questions, please feel free to contact us at help@artistswanted.org
вторник, 5 юни 2012 г.
Несебър
Заповядайте да разгледате новите творби на Пловдивският художник Янко Василев в STUDIO GALLERY - Yanko Vasilev
8230 Nessebar
Zorniza 11
8230 Nessebar
Zorniza 11
понеделник, 4 юни 2012 г.
събота, 2 юни 2012 г.
Кой се страхува от политическата коректност?
На използването на политически коректен език, доколкото той изобщо се чува в българското публично пространство, по правило се гледа като на лицемерие, прикриващо истинските имена на нещата, заради други интереси – например проформа спазване на външните за нас разпоредби на Европейския съюз (на които не държим), заради облагите, даващо ни членството (на които държим).
http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1608&Itemid=191
http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1608&Itemid=191
неделя, 20 май 2012 г.
За човешкото Опитвал съм се неведнъж в едно отпуснато, свободно лутане на мисълта да си отговоря какво ни прави човеци. Кое е уникалното, с което сме излезли от лоното на природата, което ни отделя от другите дишащи, множащи се и изпитващи болка живи същества край нас? Автор: Велко Милоев
За човешкото
Опитвал съм се неведнъж в едно отпуснато, свободно лутане на мисълта да си отговоря какво ни прави човеци. Кое е уникалното, с което сме излезли от лоното на природата, което ни отделя от другите дишащи, множащи се и изпитващи болка живи същества край нас?
Автор: Велко Милоев
http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1598&Itemid=210
сряда, 16 май 2012 г.
събота, 12 май 2012 г.
сряда, 9 май 2012 г.
неделя, 6 май 2012 г.
Несебър днес. Защо пиша?
От много ранна възраст, може би от пет или шестгодишен, знаех, че когато порасна ще стана писател. Между седемнадесет и двадесет и четири години се опитвах да отхвърля тази мисъл, но го правех със съзнанието, че вървя против природата си и че рано или късно ще се установя и ще пиша книги.
Бях средното от три деца, но между нас имаше разлика от пет години и почти не виждах баща си до осемгодишната си възраст. Поради тази и други причини бях малко самотен и скоро започнах да проявявам досадни превземки, които ме направиха непопулярен през всичките ми ученически години. Имах навика на самотното дете да измислям истории и да водя разговори с въображаеми хора и струва ми се, че от самото начало литературните ми амбиции бяха преплетени с чувството, че съм изолиран и недооценяван. Знаех, че умея да си служа добре с думите и имам сила да се противопоставям на неприятни факти. Усещах, че това създаваше един собствен свят, в който можех да си отмъщавам за моя неуспех в ежедневието. Въпреки това обемът на сериозните, т.е. на сериозно замислените произведения, които написах през детството и юношеството си, не надвишаваше десетина страници. Първата си поема написах на четири или петгодишна възраст, диктувайки я на майка ми. Не мога да си спомня нищо от нея, с изключение на това, че се разказваше за един тигър и тигърът имаше „зъби като крака на стол“ – достатъчно добра фраза, но аз си въобразих, че поемата е имитация на „Тигре, тигре“ от Блейк. На единадесет години, когато избухна войната от 1914 г., написах патриотична поема, която беше напечатана в местния вестник, както и друга една – две години по-късно, посветена на смъртта на британския държавен лорд Китчънър. Когато малко поотраснах, пишех от време на време лоши и обикновено незавършени „поеми за природата“ в стил „крал Джордж“. Също така, общо взето два пъти, започвах разказ, което беше пълен провал. В това се състоеше цялото предполагаемо сериозно творчество, което в действителност записах на хартия през всичките онези години.
През цялото това време обаче, в известен смисъл се ангажирах с литературна дейност. Като начало се появиха поръчковите работи, които пишех бързо, лесно и без да изпитвам голямо удоволствие. Освен домашните в училище, пишех vers d’occasion – полукомични поеми, които изработвах със скорост, която сега ми се вижда учудваща. На четиринадесет години за около една седмица написах цяла пиеса в рима, подражавайки на Аристофан, и помагах в редактирането на училищни списания – печатни и в ръкопис. Тези списания бяха най-сълзливите пародии, които бихте могли да си представите, а те ме затрудняваха далеч по-малко, отколкото днес най-евтината журналистика. Но паралелно с всичко това, в продължение на петнадесет или повече години, изпълнявах едно литературно упражнение от съвсем друг порядък: постоянното съчиняване на „разказ“ за самия мен, един вид дневник, който съществуваше единствено в главата ми. Струва ми се, че това е обща склонност при деца и възрастни. Като много малко дете си представях, че съм, да кажем, Робин Худ и изобразявах себе си като героя от вълнуващите приключения, но съвсем скоро моят „разказ“ престана да бъде ярко нарцистичен и се превръщаше все повече и повече в чисто описание на онова, което правех, и на нещата, които виждах. За минути, без прекъсване, през главата ми преминаваха такива неща: „Той отвори вратата и влезе в стаята. Жълтеникав слънчев лъч, който се процеждаше през муселиновите пердета падна косо върху масата, където полуотворена кибритена кутия лежеше до мастилницата. С дясната си ръка в джоба, той прекоси разстоянието до прозореца. Долу на улицата котка на кафяви, жълти и черни петна гонеше мъртъв лист“ и т.н. и т.н. Този навик продължи до около двадесет и петата ми година, когато прекъснах литературните си занимания. Въпреки че трябваше да търся и търсех подходящите думи, все ми се струваше, че правя тези описания почти против волята си, по силата на един вид непреодолим импулс извън мен. Предполагам, че „разказът“ трябва да е отразявал стиловете на отделните писатели, на които се възхищавах през различните възрасти. Доколкото си спомням той винаги съдържаше еднообразни педантично точни описания.
Когато бях на около шестнадесет години, внезапно открих удоволствието от самите думи, т.е. звученето им и връзките между тях. Например редовете от „Загубеният рай“:
Така той с трудности и тежък труд
вървеше: с трудности и труд тоой...
Сега те не ми изглеждат така прекрасни, но тогава ме побиваха тръпки, а изписването на „тоой“ вместо „той“ беше допълнително развлечение. Що се отнася до нуждата да описвам нещата, вече знаех всичко. Исках да пиша огромни натуралистични романи с нещастен край, пълни с подробни описания и внушителни сравнения, а също така и с цветисти пасажи, в които думите отчасти са използвани заради звученето им. Фактически моят първи завършен роман – „Бирмански дни“, който написах когато бях на тридесет години, но замислих много по-рано, е до известна степен такава книга.
Давам цялата тази основна информация, защото не мисля, че някой може да оценява мотивите на един писател, без да познава неговото ранно развитие. Темите на писателя се обуславят от времето в което живее – най-малкото това е вярно за бурните, революционни времена, като нашите, но преди някога да започне да пише, писателят е усвоил едно емоционално отношение, от което никога не ще се освободи напълно. Без съмнение негова задача е да обуздава своя темперамент и да избягва прекомерния ентусиазъм в някоя ранна фаза или някакво особено настроение: но ако писателят напълно се освободи от своите ранни влияния, той ще унищожи импулса за писане. Оставяйки настрана нуждата от препитание, мисля, че съществуват четири основни мотива за литературно творчество, във всеки случай за писане на проза. Те съществуват в различна степен във всеки писател и съотношението между тях понякога се променя в зависимост от атмосферата, в която живее. Основните мотиви са:
1. Чист егоизъм. Желание да изглеждаш умен, да бъдеш обсъждан, да бъдеш запомнен след смъртта, да отмъстиш на възрастните, които са ти се подигравали в детството, и т.н и т.н. Нечестно е да се преструваш, че това не е мотив, при това силен. Писателите споделят тази характерна черта с хората на науката, артистите, политиците, адвокатите, войниците, успешните бизнесмени – накратко, с цвета на човечеството. Основната маса човешки същества не са дълбоко себелюбиви. След тридесетте си години те изоставят индивидуалната амбиция, в действителност в много случаи почти изоставят усещането, че са индивидуалности и живеят главно за другите, или просто са смазани от робски труд. Но също така съществува малцинството от надарени, упорити хора, които са решени да изживеят своя собствен живот до края, и писателите принадлежат към тази категория. Бих казал, че като цяло сериозните писатели са по-суетни и егоцентрични, отколкото журналистите, въпреки че по-малко се интересуват от пари.
2. Естетически ентусиазъм. Възприемане на красотата във външния свят, изразяването в думи и тяхното правилно подреждане. Удоволствие от сблъсъка на един звук срещу друг, строгостта на добрата проза или ритъма на хубавия разказ. Желание да споделиш преживяване, което смяташ че е ценно и не трябва да се отминава. Естетическият мотив е много крехък в много писатели, но дори един памфлетист или автор на учебници има любими думи и фрази, които му харесват, ала не поради ползата от тях; също така той може да има силно влечение към печатарската графика, ширината на полетата и т.н. Никоя книга над равнището на железопътен справочник не е лишена от естетически съображения.
3. Исторически стимул. Желание да видиш нещата такива, каквито са, да разбереш действителните факти и да ги съхраниш за поколенията.
4. Политическа цел – употребявайки думата „политическа“ във възможно най-широкия смисъл на думата. Желание да тласнеш света в известна посока, да промениш представата на други хора за характера на обществото, към което те трябва да се стремят. Още веднъж – няма книга, която да е истински свободна от политически пристрастия. Мнението, че изкуството не трябва да има нищо общо с политиката, само по себе си е политическо становище.
Може да се види как тези разнообразни мотиви задължително воюват един с друг и как по необходимост се прехвърлят от една личност към друга и от едно време към друго. По природа – под „природа“ разбирам състоянието в което се намирате, когато сте достигнал пълнолетие – аз съм личност, при която първите три мотива биха превишили по значение четвъртия. В един мирен век, щях да пиша натруфени или просто описателни книги и едва ли щях да осъзная своите политически отговорности. И без друго съм бил принуждаван да се превръщам в нещо като памфлетист. Първо, прекарах пет години в една неподходяща професия (Индийската имперска полиция в Бирма), а после преживях и нищета, и чувството за неуспех. Това увеличи естествената ми омраза към властта и ме накара за първи път ясно да разбера, че съществуват трудовите класи, а работата в Бирма ми беше дала някакво разбиране за природата на империализма, но този опит не беше достатъчен, за да определи една точна политическа ориентация. После дойде Хитлер, Испанската гражданска война и т.н.
Испанската гражданска война и други събития от 1936 г. наклониха везните и оттогава разбрах къде съм. Всеки ред от сериозно мое произведение, написано след 1936 г., е насочен директно или индиректно срещу тоталитаризма и за демократичен социализъм, както аз го разбирам. Струва ми се глупаво, във време като нашето, да се мисли, че някой може да избегне тези теми. Всеки пише по тях под една или друга форма. Въпросът е коя страна вземаш и какъв подход следваш. И колкото повече осъзнаваш своите политически тежнения, толкова по-голяма е възможността да влияеш политически, без да жертваш своята естетическа и интелектуална почтеност.
Това което най-много съм искал да направя през последните десет години, е да превърна политическото съчинение в изкуство. Моята отправна точка винаги е усещане за кауза, едно чувство за несправедливост. Когато сядам да пиша книга, аз не си казвам: „Ще създам произведение на изкуството“. Пиша книгата, защото съществува някаква лъжа, която искам да разоблича, някакъв факт, към който искам да привлека вниманието, и първоначалната ми грижа е да бъда чут. Но не бих могъл да извърша работата по написването на книга, или дори на дълга статия за списание, ако тя не е и едно естетическо преживяване. Всеки, който си направи труда да прегледа внимателно мое произведение, ще види, че дори когато е откровена пропаганда, то съдържа много от това, което един професионален политик би сметнал за неуместно. Не съм в състояние и не искам да изоставя напълно представата за света, която придобих в детството си. Докато съм жив и здрав ще продължавам да изпитвам силно влечение към литературната проза, ще обичам повърхността на земята и ще изпитвам удоволствие от солидни предмети и късчета безполезна информация. Няма смисъл да потискам тази част от моята същност.
Работата е в това да помиря дълбоко вкоренените си симпатии и антипатии с основните обществени, неиндивидуални дейности, които този век принудително налага върху всички нас.
Това не е лесно. То повдига въпроси за конструкция и език и поставя по нов начин проблема за истинността. Позволете ми да дам само един пример за по-сериозно затруднение, което възниква. Моята книга за Испанската гражданска война „Почит към Каталония“ е, разбира се, откровено политическа книга, но общо взето е написана с безпристрастност и зачитане на формата. В нея се опитах много твърдо да разкажа цялата истина, без да насилвам литературните си инстинкти. Но наред с други неща книгата съдържа дълга глава, пълна с цитати от вестници и други подобни, защитаващи троцкистите, които бяха обвинени, че заговорничат с Франко. Ясно е, че такава глава, която след година или две не би представлявала интерес за обикновения читател, задължително съсипва книгата. Един критик, когото уважавам, ми чете лекция по този въпрос. „Вие сте превърнал това, което можеше да бъде една хубава книга, в журналистика“ – каза ми той. Беше вярно, но не можех да постъпя по друг начин. Случайно знаех неща, които малцина в Англия им е било позволено да знаят: че невинни хора бяха лъжливо обвинени. Ако не се бях раздразнил, никога не бих написал книгата.
Под една или друга форма, този проблем се появява непрекъснато. Проблемът с езика е по-неуловим и би отнел много време, за да се обсъди. Ще кажа само, че през последните години се опитвам да пиша по-малко живописно и по-точно. Намирам, че в момента, в който си усъвършенствал някакъв стил на писане, ти винаги си го надраснал. „Животинска ферма“ беше първата книга, в която се опитах, с пълно съзнание за това, което правех, да свържа политическата и художествената цел в едно цяло. Не съм писал роман от седем години, но се надявам да напиша такъв съвсем скоро[1]. Той сигурно ще бъде неуспех, всяка книга е неуспех, но аз знам с известна яснота каква книга искам да напиша.
Преглеждайки последните една-две страници виждам, че съм успял да създам впечатление, сякаш моите мотиви за писане са изцяло посветени на обществената полза. Не искам да оставям това като последна представа за мен. Всички писатели са суетни, себични и мързеливи, а в основата на техните мотиви стои едно тайнство. Писането на книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на тежка болест. Човек никога не би предприел подобно нещо, ако не беше преследван от някакъв демон, комуто нито може да се противопостави, нито да разбере. Въпреки всичко което човекът е научил, този демон просто е същият инстинкт, който кара едно бебе да пищи, за да привлече вниманието. И все пак е истина, че човек не може да напише нищо интересно, ако не се бори постоянно, за да намали влиянието на своята собствена индивидуалност. Добрата проза е като стъкло на прозорец. Не мога да кажа със сигурност кои от моите мотиви са най-силни, но знам кои от тях си заслужава да бъдат следвани. И връщайки се отново към моето творчество, виждам, че там, където не съм поставил политическа цел, неизбежно съм писал безжизнени книги, залъгвал съм се с крещящи пасажи, изречения без смисъл, красиви прилагателни и въобще празни приказки.
Gangrel, 1946
(Превод, с незначителни съкращения: Емил Войников)
(редактирана версия от сп. „Съвременник“)
Бях средното от три деца, но между нас имаше разлика от пет години и почти не виждах баща си до осемгодишната си възраст. Поради тази и други причини бях малко самотен и скоро започнах да проявявам досадни превземки, които ме направиха непопулярен през всичките ми ученически години. Имах навика на самотното дете да измислям истории и да водя разговори с въображаеми хора и струва ми се, че от самото начало литературните ми амбиции бяха преплетени с чувството, че съм изолиран и недооценяван. Знаех, че умея да си служа добре с думите и имам сила да се противопоставям на неприятни факти. Усещах, че това създаваше един собствен свят, в който можех да си отмъщавам за моя неуспех в ежедневието. Въпреки това обемът на сериозните, т.е. на сериозно замислените произведения, които написах през детството и юношеството си, не надвишаваше десетина страници. Първата си поема написах на четири или петгодишна възраст, диктувайки я на майка ми. Не мога да си спомня нищо от нея, с изключение на това, че се разказваше за един тигър и тигърът имаше „зъби като крака на стол“ – достатъчно добра фраза, но аз си въобразих, че поемата е имитация на „Тигре, тигре“ от Блейк. На единадесет години, когато избухна войната от 1914 г., написах патриотична поема, която беше напечатана в местния вестник, както и друга една – две години по-късно, посветена на смъртта на британския държавен лорд Китчънър. Когато малко поотраснах, пишех от време на време лоши и обикновено незавършени „поеми за природата“ в стил „крал Джордж“. Също така, общо взето два пъти, започвах разказ, което беше пълен провал. В това се състоеше цялото предполагаемо сериозно творчество, което в действителност записах на хартия през всичките онези години.
През цялото това време обаче, в известен смисъл се ангажирах с литературна дейност. Като начало се появиха поръчковите работи, които пишех бързо, лесно и без да изпитвам голямо удоволствие. Освен домашните в училище, пишех vers d’occasion – полукомични поеми, които изработвах със скорост, която сега ми се вижда учудваща. На четиринадесет години за около една седмица написах цяла пиеса в рима, подражавайки на Аристофан, и помагах в редактирането на училищни списания – печатни и в ръкопис. Тези списания бяха най-сълзливите пародии, които бихте могли да си представите, а те ме затрудняваха далеч по-малко, отколкото днес най-евтината журналистика. Но паралелно с всичко това, в продължение на петнадесет или повече години, изпълнявах едно литературно упражнение от съвсем друг порядък: постоянното съчиняване на „разказ“ за самия мен, един вид дневник, който съществуваше единствено в главата ми. Струва ми се, че това е обща склонност при деца и възрастни. Като много малко дете си представях, че съм, да кажем, Робин Худ и изобразявах себе си като героя от вълнуващите приключения, но съвсем скоро моят „разказ“ престана да бъде ярко нарцистичен и се превръщаше все повече и повече в чисто описание на онова, което правех, и на нещата, които виждах. За минути, без прекъсване, през главата ми преминаваха такива неща: „Той отвори вратата и влезе в стаята. Жълтеникав слънчев лъч, който се процеждаше през муселиновите пердета падна косо върху масата, където полуотворена кибритена кутия лежеше до мастилницата. С дясната си ръка в джоба, той прекоси разстоянието до прозореца. Долу на улицата котка на кафяви, жълти и черни петна гонеше мъртъв лист“ и т.н. и т.н. Този навик продължи до около двадесет и петата ми година, когато прекъснах литературните си занимания. Въпреки че трябваше да търся и търсех подходящите думи, все ми се струваше, че правя тези описания почти против волята си, по силата на един вид непреодолим импулс извън мен. Предполагам, че „разказът“ трябва да е отразявал стиловете на отделните писатели, на които се възхищавах през различните възрасти. Доколкото си спомням той винаги съдържаше еднообразни педантично точни описания.
Когато бях на около шестнадесет години, внезапно открих удоволствието от самите думи, т.е. звученето им и връзките между тях. Например редовете от „Загубеният рай“:
Така той с трудности и тежък труд
вървеше: с трудности и труд тоой...
Сега те не ми изглеждат така прекрасни, но тогава ме побиваха тръпки, а изписването на „тоой“ вместо „той“ беше допълнително развлечение. Що се отнася до нуждата да описвам нещата, вече знаех всичко. Исках да пиша огромни натуралистични романи с нещастен край, пълни с подробни описания и внушителни сравнения, а също така и с цветисти пасажи, в които думите отчасти са използвани заради звученето им. Фактически моят първи завършен роман – „Бирмански дни“, който написах когато бях на тридесет години, но замислих много по-рано, е до известна степен такава книга.
Давам цялата тази основна информация, защото не мисля, че някой може да оценява мотивите на един писател, без да познава неговото ранно развитие. Темите на писателя се обуславят от времето в което живее – най-малкото това е вярно за бурните, революционни времена, като нашите, но преди някога да започне да пише, писателят е усвоил едно емоционално отношение, от което никога не ще се освободи напълно. Без съмнение негова задача е да обуздава своя темперамент и да избягва прекомерния ентусиазъм в някоя ранна фаза или някакво особено настроение: но ако писателят напълно се освободи от своите ранни влияния, той ще унищожи импулса за писане. Оставяйки настрана нуждата от препитание, мисля, че съществуват четири основни мотива за литературно творчество, във всеки случай за писане на проза. Те съществуват в различна степен във всеки писател и съотношението между тях понякога се променя в зависимост от атмосферата, в която живее. Основните мотиви са:
1. Чист егоизъм. Желание да изглеждаш умен, да бъдеш обсъждан, да бъдеш запомнен след смъртта, да отмъстиш на възрастните, които са ти се подигравали в детството, и т.н и т.н. Нечестно е да се преструваш, че това не е мотив, при това силен. Писателите споделят тази характерна черта с хората на науката, артистите, политиците, адвокатите, войниците, успешните бизнесмени – накратко, с цвета на човечеството. Основната маса човешки същества не са дълбоко себелюбиви. След тридесетте си години те изоставят индивидуалната амбиция, в действителност в много случаи почти изоставят усещането, че са индивидуалности и живеят главно за другите, или просто са смазани от робски труд. Но също така съществува малцинството от надарени, упорити хора, които са решени да изживеят своя собствен живот до края, и писателите принадлежат към тази категория. Бих казал, че като цяло сериозните писатели са по-суетни и егоцентрични, отколкото журналистите, въпреки че по-малко се интересуват от пари.
2. Естетически ентусиазъм. Възприемане на красотата във външния свят, изразяването в думи и тяхното правилно подреждане. Удоволствие от сблъсъка на един звук срещу друг, строгостта на добрата проза или ритъма на хубавия разказ. Желание да споделиш преживяване, което смяташ че е ценно и не трябва да се отминава. Естетическият мотив е много крехък в много писатели, но дори един памфлетист или автор на учебници има любими думи и фрази, които му харесват, ала не поради ползата от тях; също така той може да има силно влечение към печатарската графика, ширината на полетата и т.н. Никоя книга над равнището на железопътен справочник не е лишена от естетически съображения.
3. Исторически стимул. Желание да видиш нещата такива, каквито са, да разбереш действителните факти и да ги съхраниш за поколенията.
4. Политическа цел – употребявайки думата „политическа“ във възможно най-широкия смисъл на думата. Желание да тласнеш света в известна посока, да промениш представата на други хора за характера на обществото, към което те трябва да се стремят. Още веднъж – няма книга, която да е истински свободна от политически пристрастия. Мнението, че изкуството не трябва да има нищо общо с политиката, само по себе си е политическо становище.
Може да се види как тези разнообразни мотиви задължително воюват един с друг и как по необходимост се прехвърлят от една личност към друга и от едно време към друго. По природа – под „природа“ разбирам състоянието в което се намирате, когато сте достигнал пълнолетие – аз съм личност, при която първите три мотива биха превишили по значение четвъртия. В един мирен век, щях да пиша натруфени или просто описателни книги и едва ли щях да осъзная своите политически отговорности. И без друго съм бил принуждаван да се превръщам в нещо като памфлетист. Първо, прекарах пет години в една неподходяща професия (Индийската имперска полиция в Бирма), а после преживях и нищета, и чувството за неуспех. Това увеличи естествената ми омраза към властта и ме накара за първи път ясно да разбера, че съществуват трудовите класи, а работата в Бирма ми беше дала някакво разбиране за природата на империализма, но този опит не беше достатъчен, за да определи една точна политическа ориентация. После дойде Хитлер, Испанската гражданска война и т.н.
Испанската гражданска война и други събития от 1936 г. наклониха везните и оттогава разбрах къде съм. Всеки ред от сериозно мое произведение, написано след 1936 г., е насочен директно или индиректно срещу тоталитаризма и за демократичен социализъм, както аз го разбирам. Струва ми се глупаво, във време като нашето, да се мисли, че някой може да избегне тези теми. Всеки пише по тях под една или друга форма. Въпросът е коя страна вземаш и какъв подход следваш. И колкото повече осъзнаваш своите политически тежнения, толкова по-голяма е възможността да влияеш политически, без да жертваш своята естетическа и интелектуална почтеност.
Това което най-много съм искал да направя през последните десет години, е да превърна политическото съчинение в изкуство. Моята отправна точка винаги е усещане за кауза, едно чувство за несправедливост. Когато сядам да пиша книга, аз не си казвам: „Ще създам произведение на изкуството“. Пиша книгата, защото съществува някаква лъжа, която искам да разоблича, някакъв факт, към който искам да привлека вниманието, и първоначалната ми грижа е да бъда чут. Но не бих могъл да извърша работата по написването на книга, или дори на дълга статия за списание, ако тя не е и едно естетическо преживяване. Всеки, който си направи труда да прегледа внимателно мое произведение, ще види, че дори когато е откровена пропаганда, то съдържа много от това, което един професионален политик би сметнал за неуместно. Не съм в състояние и не искам да изоставя напълно представата за света, която придобих в детството си. Докато съм жив и здрав ще продължавам да изпитвам силно влечение към литературната проза, ще обичам повърхността на земята и ще изпитвам удоволствие от солидни предмети и късчета безполезна информация. Няма смисъл да потискам тази част от моята същност.
Работата е в това да помиря дълбоко вкоренените си симпатии и антипатии с основните обществени, неиндивидуални дейности, които този век принудително налага върху всички нас.
Това не е лесно. То повдига въпроси за конструкция и език и поставя по нов начин проблема за истинността. Позволете ми да дам само един пример за по-сериозно затруднение, което възниква. Моята книга за Испанската гражданска война „Почит към Каталония“ е, разбира се, откровено политическа книга, но общо взето е написана с безпристрастност и зачитане на формата. В нея се опитах много твърдо да разкажа цялата истина, без да насилвам литературните си инстинкти. Но наред с други неща книгата съдържа дълга глава, пълна с цитати от вестници и други подобни, защитаващи троцкистите, които бяха обвинени, че заговорничат с Франко. Ясно е, че такава глава, която след година или две не би представлявала интерес за обикновения читател, задължително съсипва книгата. Един критик, когото уважавам, ми чете лекция по този въпрос. „Вие сте превърнал това, което можеше да бъде една хубава книга, в журналистика“ – каза ми той. Беше вярно, но не можех да постъпя по друг начин. Случайно знаех неща, които малцина в Англия им е било позволено да знаят: че невинни хора бяха лъжливо обвинени. Ако не се бях раздразнил, никога не бих написал книгата.
Под една или друга форма, този проблем се появява непрекъснато. Проблемът с езика е по-неуловим и би отнел много време, за да се обсъди. Ще кажа само, че през последните години се опитвам да пиша по-малко живописно и по-точно. Намирам, че в момента, в който си усъвършенствал някакъв стил на писане, ти винаги си го надраснал. „Животинска ферма“ беше първата книга, в която се опитах, с пълно съзнание за това, което правех, да свържа политическата и художествената цел в едно цяло. Не съм писал роман от седем години, но се надявам да напиша такъв съвсем скоро[1]. Той сигурно ще бъде неуспех, всяка книга е неуспех, но аз знам с известна яснота каква книга искам да напиша.
Преглеждайки последните една-две страници виждам, че съм успял да създам впечатление, сякаш моите мотиви за писане са изцяло посветени на обществената полза. Не искам да оставям това като последна представа за мен. Всички писатели са суетни, себични и мързеливи, а в основата на техните мотиви стои едно тайнство. Писането на книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на тежка болест. Човек никога не би предприел подобно нещо, ако не беше преследван от някакъв демон, комуто нито може да се противопостави, нито да разбере. Въпреки всичко което човекът е научил, този демон просто е същият инстинкт, който кара едно бебе да пищи, за да привлече вниманието. И все пак е истина, че човек не може да напише нищо интересно, ако не се бори постоянно, за да намали влиянието на своята собствена индивидуалност. Добрата проза е като стъкло на прозорец. Не мога да кажа със сигурност кои от моите мотиви са най-силни, но знам кои от тях си заслужава да бъдат следвани. И връщайки се отново към моето творчество, виждам, че там, където не съм поставил политическа цел, неизбежно съм писал безжизнени книги, залъгвал съм се с крещящи пасажи, изречения без смисъл, красиви прилагателни и въобще празни приказки.
Gangrel, 1946
(Превод, с незначителни съкращения: Емил Войников)
(редактирана версия от сп. „Съвременник“)
петък, 4 май 2012 г.
Please select a picture of Yanko Vasilev from here: http://Yank.artistswanted.org/atts2012
Please select a picture of Yanko Vasilev from here:
http://Yank.artistswanted.org/atts2012
http://Yank.artistswanted.org/atts2012
понеделник, 30 април 2012 г.
Несебърски художници извън гравитацията!
Посетете тази страница:
http://Yank.artistswanted.org/atts2012
http://Yank.artistswanted.org/atts2012
неделя, 22 април 2012 г.
Несебър прочетете! Без провокация няма развитие! Не намирате ли прилика!
Имре Кертес ни посреща по чехли, облегнат на бастуна си, и ни предупреждава без хумор: „Едно от последствията от лекарствата ми е, че все още не съм мъртъв, както би могло да се очаква, но често ми се налага да търся думите.“ Първият унгарски носител на Нобелова награда (2002 г.) е автор на „Холокостът като култура“, „Мълчание в един дъх“, „Без съдба“ и „Фиаско“, сред много други.
Какво мислите за [унгарския министър председател] Виктор Орбан?
Живея в Берлин през последните десет години, далеч от политическия живот на Унгария. Но ако бихте искали да го разберете, може би ще трябва да си припомните Марсел Дюшан, който е казал: „Няма решение, защото няма и проблем“. Този цитат приляга перфектно на Унгария. В тази страна няма нищо ново; ние сме в същата ситуация, в която бяхме и по времето на Янош Кадар (1956–1988). Унгария е хипнотизирана от Орбан така, както някои са били хипнотизирани от ловеца на плъхове от Хамелн. Всичко това е свързано с огромен подтекст и ме навежда на силни съмнения…
Съмнения?
Питам се дали страната е направила избор между Азия и западна Европа. Не забравяйте, че унгарците са наследници на азиатски племена, живели в сърцето на Европа през 9 век. В училище унгарските ученици учат, че предците им са дошли от южните степи на уралските планини, за да се установят в карпатския басейн. Всички унгарци следователно са изправени пред тази игра на двойна принадлежност, това противоречие: нормите на християнското общество са различни от ония на едно кланово общество. Ако настоявам на тази двойна полярност, то е само защото тя е в сърцето на днешната ситуация.
След 70 години на авторитарни режими, от Миклош Хорти (1920–1944) до Кадар, човек би могъл да си помисли, че унгарците по-скоро биха се борили в защита на една демокрация, която е била постигната толкова трудно…
Не съм историк, но Унгария е страна, която никога не е познавала демокрацията – и тук имам пред вид не една демократична политическа система, а органичен процес, който да мобилизира цялото население на страната. В случая с Унгария това развитие е било блокирано от растежа на Османската империя през 16 век. Това закъснение никога не е било наваксано. От историческа гледна точка, да се очаква, че Унгария внезапно ще открие демокрацията, няма почти никакъв смисъл.
…откъдето идва и вашето сюрреалистично заключение по Дюшан?
Да. Въпросът, който си задавам, е: защо Унгария винаги е грешала? Спомнете си, когато в Европа бушуваше революцията, Унгария беше заета със защитата на Мария-Терезия! От 16 век нататък страната е принадлежала последователно на Османската империя, на Хабсбургския блок и на Съветския блок. Всеки път тя се е опитвала да играе някаква роля в блока, към който е принадлежала. Това е изглеждало добре на хартия, но при Кадар, дори и когато Унгария изглеждаше като най-щастливата членка на социалистическия лагер, това беше постигнато на цената на отричането на революцията от 1956, плюс една политика на дългове, която по-късно струва скъпо на страната. Настоящата ситуация не е нищо друго освен илюстрация на същата онази тенденция за вечно правене на погрешен избор. Днес унгарската държава избира да тръгне срещу Европа в името на националните си интереси, което може и да създава впечатление за едно завръщане към суверенност. Но отново, това е грешка. Нищо ново – и никакъв проблем… И никакво решение, тъй като в техните очи няма проблем.
Разбирам иронията ви. И все пак, нищо ли не може да се направи?
Преди около десет години по време на полет се запознах с млад унгарски студент, който имаше немски паспорт. Живееше в чужбина, но току-що беше прекарал един семестър в университета в Будапеща. Той изказа презрението си към онова множество студенти, които били десни активисти. Навсякъде по света, каза той, студентите са били левичари. Само в Унгария можете да откриете конформистка и фашистки настроена младеж. Опитахме се заедно да намерим обяснение за това – но напразно. Някои неща не могат да бъдат обяснени и понякога човек просто трябва да приеме фактите. Унгария е особен случай, за който няма очевидно обяснение, тя е уникална в Европа. Унгарците се държат здраво за съдбата си. Без съмнение в края на краищата те ще стигнат до провал, без да разбират защо.
Вие сте бил депортиран в Аушвиц на 15-годишна възраст. Смятате ли, че унгарският антисемитизъм е свършен факт?
Аушвиц и Шоата (Холокостът) са страници от унгарската история, които в Унгария не са изследвани. Няма никакви опити за духовно пречистване. Страната никога не си е задавала въпроса защо постоянно е била от погрешната страна на историята. Моят приятел, писателят Петер Надаш, току-що публикува един дълъг анализ в унгарското списание ES. Той обяснява, че авторитаризмът в Унгария идва от „провинциалния дух“, чиято основа са племената и родословието. Републиката няма значение – страната се основава на солидна клерикална мрежа, която насажда патриархален дух. Омразата към евреите (2% от населението) и циганите (7%) е част от племенната, примитивна визия на нацията.
Страдате ли от този климат?
Разбира се, това ме наранява. Имам няколко десни приятели в Будапеща, с които мога да контактувам само тайно. Помежду ни цари известно притеснение; аз ги поставям в опасност. Не е добре за тях да бъдат виждани като мои приятели. Припомнете си отрицателните емоции, които се развихриха когато получих Нобеловата награда – хората бяха силно разгневени да видят в мен единствения унгарски носител на наградата, когато в същото време не възхвалявах „унгарскостта“. След романа ми Някой друг бях нападан заради мрачния начин, по който представях страната. Някои дори се питаха дали съм истински унгарски писател…
Не искате ли да пишете за всичко това в знак на протест?
На 82 години съм. Болен съм. Реакцията ми беше да се преместя тук, в Берлин. Мога да реагирам единствено с писането си. Но когато го правя, то не влияе върху нещата по никакъв начин и само ми донася ново осъждане. С едно изключение, може би. Издаването миналата година в Унгария на Моят дневник за пръв път пробуди някаква симпатия. Дали това означава, че страната не следва чак толкова сляпо ловеца на плъхове? Това ме накара да мисля за онзи афоризъм на Карл Краус: „Ситуацията е отчаяна но не сериозна.“
Откъс от интервюто, публикувано в „Le Monde“ на 10 февруари.
Какво мислите за [унгарския министър председател] Виктор Орбан?
Живея в Берлин през последните десет години, далеч от политическия живот на Унгария. Но ако бихте искали да го разберете, може би ще трябва да си припомните Марсел Дюшан, който е казал: „Няма решение, защото няма и проблем“. Този цитат приляга перфектно на Унгария. В тази страна няма нищо ново; ние сме в същата ситуация, в която бяхме и по времето на Янош Кадар (1956–1988). Унгария е хипнотизирана от Орбан така, както някои са били хипнотизирани от ловеца на плъхове от Хамелн. Всичко това е свързано с огромен подтекст и ме навежда на силни съмнения…
Съмнения?
Питам се дали страната е направила избор между Азия и западна Европа. Не забравяйте, че унгарците са наследници на азиатски племена, живели в сърцето на Европа през 9 век. В училище унгарските ученици учат, че предците им са дошли от южните степи на уралските планини, за да се установят в карпатския басейн. Всички унгарци следователно са изправени пред тази игра на двойна принадлежност, това противоречие: нормите на християнското общество са различни от ония на едно кланово общество. Ако настоявам на тази двойна полярност, то е само защото тя е в сърцето на днешната ситуация.
След 70 години на авторитарни режими, от Миклош Хорти (1920–1944) до Кадар, човек би могъл да си помисли, че унгарците по-скоро биха се борили в защита на една демокрация, която е била постигната толкова трудно…
Не съм историк, но Унгария е страна, която никога не е познавала демокрацията – и тук имам пред вид не една демократична политическа система, а органичен процес, който да мобилизира цялото население на страната. В случая с Унгария това развитие е било блокирано от растежа на Османската империя през 16 век. Това закъснение никога не е било наваксано. От историческа гледна точка, да се очаква, че Унгария внезапно ще открие демокрацията, няма почти никакъв смисъл.
…откъдето идва и вашето сюрреалистично заключение по Дюшан?
Да. Въпросът, който си задавам, е: защо Унгария винаги е грешала? Спомнете си, когато в Европа бушуваше революцията, Унгария беше заета със защитата на Мария-Терезия! От 16 век нататък страната е принадлежала последователно на Османската империя, на Хабсбургския блок и на Съветския блок. Всеки път тя се е опитвала да играе някаква роля в блока, към който е принадлежала. Това е изглеждало добре на хартия, но при Кадар, дори и когато Унгария изглеждаше като най-щастливата членка на социалистическия лагер, това беше постигнато на цената на отричането на революцията от 1956, плюс една политика на дългове, която по-късно струва скъпо на страната. Настоящата ситуация не е нищо друго освен илюстрация на същата онази тенденция за вечно правене на погрешен избор. Днес унгарската държава избира да тръгне срещу Европа в името на националните си интереси, което може и да създава впечатление за едно завръщане към суверенност. Но отново, това е грешка. Нищо ново – и никакъв проблем… И никакво решение, тъй като в техните очи няма проблем.
Разбирам иронията ви. И все пак, нищо ли не може да се направи?
Преди около десет години по време на полет се запознах с млад унгарски студент, който имаше немски паспорт. Живееше в чужбина, но току-що беше прекарал един семестър в университета в Будапеща. Той изказа презрението си към онова множество студенти, които били десни активисти. Навсякъде по света, каза той, студентите са били левичари. Само в Унгария можете да откриете конформистка и фашистки настроена младеж. Опитахме се заедно да намерим обяснение за това – но напразно. Някои неща не могат да бъдат обяснени и понякога човек просто трябва да приеме фактите. Унгария е особен случай, за който няма очевидно обяснение, тя е уникална в Европа. Унгарците се държат здраво за съдбата си. Без съмнение в края на краищата те ще стигнат до провал, без да разбират защо.
Вие сте бил депортиран в Аушвиц на 15-годишна възраст. Смятате ли, че унгарският антисемитизъм е свършен факт?
Аушвиц и Шоата (Холокостът) са страници от унгарската история, които в Унгария не са изследвани. Няма никакви опити за духовно пречистване. Страната никога не си е задавала въпроса защо постоянно е била от погрешната страна на историята. Моят приятел, писателят Петер Надаш, току-що публикува един дълъг анализ в унгарското списание ES. Той обяснява, че авторитаризмът в Унгария идва от „провинциалния дух“, чиято основа са племената и родословието. Републиката няма значение – страната се основава на солидна клерикална мрежа, която насажда патриархален дух. Омразата към евреите (2% от населението) и циганите (7%) е част от племенната, примитивна визия на нацията.
Страдате ли от този климат?
Разбира се, това ме наранява. Имам няколко десни приятели в Будапеща, с които мога да контактувам само тайно. Помежду ни цари известно притеснение; аз ги поставям в опасност. Не е добре за тях да бъдат виждани като мои приятели. Припомнете си отрицателните емоции, които се развихриха когато получих Нобеловата награда – хората бяха силно разгневени да видят в мен единствения унгарски носител на наградата, когато в същото време не възхвалявах „унгарскостта“. След романа ми Някой друг бях нападан заради мрачния начин, по който представях страната. Някои дори се питаха дали съм истински унгарски писател…
Не искате ли да пишете за всичко това в знак на протест?
На 82 години съм. Болен съм. Реакцията ми беше да се преместя тук, в Берлин. Мога да реагирам единствено с писането си. Но когато го правя, то не влияе върху нещата по никакъв начин и само ми донася ново осъждане. С едно изключение, може би. Издаването миналата година в Унгария на Моят дневник за пръв път пробуди някаква симпатия. Дали това означава, че страната не следва чак толкова сляпо ловеца на плъхове? Това ме накара да мисля за онзи афоризъм на Карл Краус: „Ситуацията е отчаяна но не сериозна.“
Откъс от интервюто, публикувано в „Le Monde“ на 10 февруари.
четвъртък, 12 април 2012 г.
Несебърски художници извън гравитацията! Несебър днес. Studio Gallery-Yanko Vasilev ПОЖЕЛАВА на Всички весели Великденски празници 2012 г.
Несебърски художници извън гравитацията!
Несебър днес.
Studio Gallery-Yanko Vasilev ПОЖЕЛАВА на Всички весели Великденски празници 2012 г.
Несебър днес.
Studio Gallery-Yanko Vasilev ПОЖЕЛАВА на Всички весели Великденски празници 2012 г.
петък, 6 април 2012 г.
Несебърски художници извън гравитацията! Несебър днес. Наоколо витае злоба и завист!!! Колкото да им е странно, на мене тази отрицателна енергия ме зарежда с ентусиазъм! Дава ми повече сила и положителна емоция! Възбужда въображението ми, помага да се издигна с едно стъпало нагоре и да мисля реално и абстрактно. Колкото повече се противопоставят и копират толкова това ме радва. Така не ме оставят да скучая! Продължавайте моля Ви, не спирайте! Правите ми услуга,защото това е стимул за мен. .Сигурно ще ви засегна с тази творба, но за мен е силна и абстрактна! Насладете се! Посвещавам я на всички които ценят изкуството! Обичам провокацията!!!! "ВЪЗБУДА" смесена техника върху хартия Дигитален печат размер: 18/ 8 см. цена: по договореност
Несебърски художници извън гравитацията!
Несебър днес.
Наоколо витае злоба и завист!!! Колкото да им е странно, на мене тази отрицателна енергия ме зарежда с ентусиазъм! Дава ми повече сила и положителна емоция! Възбужда въображението ми, помага да се издигна с едно стъпало нагоре и да мисля реално и абстрактно. Колкото повече се противопоставят и копират толкова това ме радва. Така не ме оставят да скучая! Продължавайте моля Ви, не спирайте! Правите ми услуга,защото това е стимул за мен. .Сигурно ще ви засегна с тази творба, но за мен е силна и абстрактна! Насладете се! Посвещавам я на всички които ценят изкуството!
Обичам провокацията!!!!
"ВЪЗБУДА"
смесена техника върху хартия
Дигитален печат
размер: 18/ 8 см.
цена: по договореност
Несебър днес.
Наоколо витае злоба и завист!!! Колкото да им е странно, на мене тази отрицателна енергия ме зарежда с ентусиазъм! Дава ми повече сила и положителна емоция! Възбужда въображението ми, помага да се издигна с едно стъпало нагоре и да мисля реално и абстрактно. Колкото повече се противопоставят и копират толкова това ме радва. Така не ме оставят да скучая! Продължавайте моля Ви, не спирайте! Правите ми услуга,защото това е стимул за мен. .Сигурно ще ви засегна с тази творба, но за мен е силна и абстрактна! Насладете се! Посвещавам я на всички които ценят изкуството!
Обичам провокацията!!!!
"ВЪЗБУДА"
смесена техника върху хартия
Дигитален печат
размер: 18/ 8 см.
цена: по договореност
сряда, 29 февруари 2012 г.
Несебърски художници извън гравитацията!
1. Стани отново дете - Стани отново дете и ще бъдеш творчески човек. Всички деца са съзидателни. Творчеството има нужда от свобода -свобода от ума, свобода от знанието, свобода от предразсъдъците. Творческият човек е този, който може да опита от новото. Творческият човек не е робот. Роботите никога не са творчески, те се повтарят. Така че стани отново дете. И ще се изненадаш от това, че всички деца са творчески -всички, където и да са родени, проявяват творчество. Но ние не допускаме тяхното творчество, ние смазваме и убиваме творчество им, ние ги стъпкваме. Започваме да ги учим на правилния начин да се вършат нещата. Помнете, творческият човек винаги опитва по погрешните начини. Ако винаги следваш правилния начин да правиш нещата, никога няма да твориш - защото правилен начин означава начинът, открит от другите. И правилният начин означава, разбира се, че ще можеш да правиш нещо, да станеш производител, фабрикант, техничар, но няма да си творец. Творецът трябва да може да изглежда глупаво. Творецът трябва да рискува своята така наречена респектабилност.
Несебърски художници извън гравитацията!
Несебърски художници извън гравитацията!
сряда, 22 февруари 2012 г.
четвъртък, 16 февруари 2012 г.
Несебър АРТ
Художник твори в Несебър.
Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията… Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът – той не може да бъде затворен… Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света; той сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации.“
ошо
Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията… Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът – той не може да бъде затворен… Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света; той сякаш не принадлежи никъде. Той е извън границите на организации, общности, общества и нации.“
ошо
вторник, 14 февруари 2012 г.
петък, 10 февруари 2012 г.
Несебърски художници МЪРТВИ ДУШИ
Несебърски художници МЪРТВИ ДУШИ !!!!!!
Вече осем години, десет и повче художници са третирани като Мъртви души. Една институция използва имената им некоректно.
Да се замислим защо е така?
Явно са чели Гогол!
Вече осем години, десет и повче художници са третирани като Мъртви души. Една институция използва имената им некоректно.
Да се замислим защо е така?
Явно са чели Гогол!
събота, 4 февруари 2012 г.
Nessebar. Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев
2012 Заповядайте да разгледате новите творби в моето Студио.
петък, 27 януари 2012 г.
Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев
Културен туризъм
Културният туризъм Ви дава възможност да се върнете векове назад в историята на България, да се докоснете до паметници, датиращи от времето на неолита, да научите повече за културната история завещана от различните племена (прабългари, траки, славяни) и народи, населявали красивата и плодородна българска земя.
За дългото историчeско минало на нашите земи свидетелстват запазените и до днес паметници на културата с национално, регионално и местно значение. Седем от тях са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това са Боянската църква, Рилски манастир, Казанлъшката гробница, Мадарския коннник, тракийската гробница Свещари, Стария Несебър, Ивановите скални манастири. Те са уникални по своята същност и нямат аналог в Европа и света.
Културният туризъм Ви дава възможност да се върнете векове назад в историята на България, да се докоснете до паметници, датиращи от времето на неолита, да научите повече за културната история завещана от различните племена (прабългари, траки, славяни) и народи, населявали красивата и плодородна българска земя.
За дългото историчeско минало на нашите земи свидетелстват запазените и до днес паметници на културата с национално, регионално и местно значение. Седем от тях са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това са Боянската църква, Рилски манастир, Казанлъшката гробница, Мадарския коннник, тракийската гробница Свещари, Стария Несебър, Ивановите скални манастири. Те са уникални по своята същност и нямат аналог в Европа и света.
четвъртък, 26 януари 2012 г.
Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници )
Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници )
София Василева
Кукли
София Василева
Кукли
Nessebar. Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници ) Янко Василев
Несебърски художници ( които не са членове на дружеството на несебърските художници )
Янко Василев
Зима!!!!!
Янко Василев
Зима!!!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)